Новите коалиционери: Бюджет 2022 - кризисен с дълг до 6 млрд. лева
Бюджет 2022 се обрисува като спешен поради пандемията и въведените ограничавания. Това съобщи пред Българска национална телевизия икономистът и определен за народен представител от " Демократична България " в 47-ото Народно заседание Георги Ганев.
Той предвижда, че ще се наложи страната да емитира дълг, който да покрие финансиране от към 5-6 милиарда лв. поради недостига, който ще бъде заложен в бюджета - сред 3,5% и 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ганев изясни, че упоритостта на участниците в съдружните договаряния е да се съблюдават критериите, свързани с Еврозоната и Плана за възобновяване, а това значи под 3% касов недостиг.
По негови думи от икономическа позиция най-важното е допустимо най-бързо да се стигне до миг, в който да паднат рестриктивните мерки против ковид. Това било допустимо при задоволително огромен % имунизирани или с имунитет, получен от натурален път.
Икономистът уточни, че на съдружните договаряния е обсъждано компенсаторните ограничения за бизнеса да останат, само че да се уточняват.
Той акцентира, че обезщетенията би трябвало да се насочат към запазването на работни места и даже към разкриванетго на нови в изискванията на рецесия. Сред целите ще бъде и подобряването на административното ръководство на обезщетенията, тъй че средствата да не се бавят и да стигат в точния момент до бизнеса.
Ганев означи, че първоначално се очаква минималната работна заплата да се увеличи от 650 на 700 лв., като се разисква след 2023 година минималната ставка да се дефинира като % от междинната работна заплата на база данните в Национален статистически институт.
Той изрази мнение, че на новото държавно управление сигурно ще се наложи да употребява като основа проектобюджета, направен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с измененията в структурата на изпълнителната власт - да вземем за пример назначението на вицепремиер по климата и основаването на министерство на стопанската система и нововъведенията.
Икономистът посочи, че технологично няма по какъв начин Бюджет 2022 да бъде признат до края на годината. Той разясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 година, като за първия месец от идната година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
На договарянията е изразена воля за по-строг надзор на обществените разходи, тъй като сега за всеки изхарчен лев от страната българите получават доста по-малко от лев държавни услуги, уточни Ганев.
Той изясни, че се обмислят критерии, по които да се мери успеваемостта на обществените политики. По този метод, в случай че не реализират задачите си, тези политики ще бъда изменени или напълно анулирани.
Обсъждат се и разновидности за засилване на публично-частното партньорство там, където е допустимо. Според Ганев работата на държавните предприятия би станала доста по-ефективна, в случай че миноритарна част от акциите им са благосъстоятелност на частни лица. Практиката показвала, че това има дисциплиниращ резултат върху ръководството от страна на страната.
Той акцентира, че един от главните цели на Демократична България е никога да не се усилва данъчноосигурителната тежест, а при всяка възомжност да се понижава - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем най-малко в границите на плоския налог.
Очакванията са размерът на Данък добавена стойност да остане без смяна.
Сред концепциите е и бюджетните остатъци да се разпределят от Народното събрание, а не с разпореждане на Министерския съвет.
Ганев съобщи, че е оптимист за възможностите за сформиране на съдружен кабинет. Той уточни, че " Демократична България " към момента не е решила дали ще взе участие в бъдещото държавно управление със свои министри. Според него, в случай че Демократична България реши да взе участие със свои представители в кабинета, най-логично е да поеме Министерството на правораздаването.
Той предвижда, че ще се наложи страната да емитира дълг, който да покрие финансиране от към 5-6 милиарда лв. поради недостига, който ще бъде заложен в бюджета - сред 3,5% и 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ганев изясни, че упоритостта на участниците в съдружните договаряния е да се съблюдават критериите, свързани с Еврозоната и Плана за възобновяване, а това значи под 3% касов недостиг.
По негови думи от икономическа позиция най-важното е допустимо най-бързо да се стигне до миг, в който да паднат рестриктивните мерки против ковид. Това било допустимо при задоволително огромен % имунизирани или с имунитет, получен от натурален път.
Икономистът уточни, че на съдружните договаряния е обсъждано компенсаторните ограничения за бизнеса да останат, само че да се уточняват.
Той акцентира, че обезщетенията би трябвало да се насочат към запазването на работни места и даже към разкриванетго на нови в изискванията на рецесия. Сред целите ще бъде и подобряването на административното ръководство на обезщетенията, тъй че средствата да не се бавят и да стигат в точния момент до бизнеса.
Ганев означи, че първоначално се очаква минималната работна заплата да се увеличи от 650 на 700 лв., като се разисква след 2023 година минималната ставка да се дефинира като % от междинната работна заплата на база данните в Национален статистически институт.
Той изрази мнение, че на новото държавно управление сигурно ще се наложи да употребява като основа проектобюджета, направен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с измененията в структурата на изпълнителната власт - да вземем за пример назначението на вицепремиер по климата и основаването на министерство на стопанската система и нововъведенията.
Икономистът посочи, че технологично няма по какъв начин Бюджет 2022 да бъде признат до края на годината. Той разясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 година, като за първия месец от идната година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
На договарянията е изразена воля за по-строг надзор на обществените разходи, тъй като сега за всеки изхарчен лев от страната българите получават доста по-малко от лев държавни услуги, уточни Ганев.
Той изясни, че се обмислят критерии, по които да се мери успеваемостта на обществените политики. По този метод, в случай че не реализират задачите си, тези политики ще бъда изменени или напълно анулирани.
Обсъждат се и разновидности за засилване на публично-частното партньорство там, където е допустимо. Според Ганев работата на държавните предприятия би станала доста по-ефективна, в случай че миноритарна част от акциите им са благосъстоятелност на частни лица. Практиката показвала, че това има дисциплиниращ резултат върху ръководството от страна на страната.
Той акцентира, че един от главните цели на Демократична България е никога да не се усилва данъчноосигурителната тежест, а при всяка възомжност да се понижава - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем най-малко в границите на плоския налог.
Очакванията са размерът на Данък добавена стойност да остане без смяна.
Сред концепциите е и бюджетните остатъци да се разпределят от Народното събрание, а не с разпореждане на Министерския съвет.
Ганев съобщи, че е оптимист за възможностите за сформиране на съдружен кабинет. Той уточни, че " Демократична България " към момента не е решила дали ще взе участие в бъдещото държавно управление със свои министри. Според него, в случай че Демократична България реши да взе участие със свои представители в кабинета, най-логично е да поеме Министерството на правораздаването.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ